Живот

29 abr 2012, 0:50

Poesía » Otra

898 0 4

Живот
За мен и моя детски свят,
обсипан от сияние и вяра.
С мечтите голи се облякох.
И тръгнах щастие да диря.
Но пътят дълъг, стръмен се оказа.
Прекърши ме от раз –
ръка за помощ никой не подаде.
Моят спътник беше самотата,
а баща ми беше тишината.
Прегръдка мракът ме обгърна.
В очите болка се четеше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Живот

Искате да прочетете повече?

Propuestas