29.04.2012 г., 0:50 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
897 0 4
Живот
За мен и моя детски свят,
обсипан от сияние и вяра.
С мечтите голи се облякох.
И тръгнах щастие да диря.
Но пътят дълъг, стръмен се оказа.
Прекърши ме от раз –
ръка за помощ никой не подаде.
Моят спътник беше самотата,
а баща ми беше тишината.
Прегръдка мракът ме обгърна.
В очите болка се четеше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Данаилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??