Живот
Живот
За мен и моя детски свят,
обсипан от сияние и вяра.
С мечтите голи се облякох.
И тръгнах щастие да диря.
Но пътят дълъг, стръмен се оказа.
Прекърши ме от раз –
ръка за помощ никой не подаде.
Моят спътник беше самотата,
а баща ми беше тишината.
Прегръдка мракът ме обгърна.
В очите болка се четеше.
Със стон отчаян аз ридаех
и за малко обич си мечтаех.
Не помня -
веч коя съм. Накъде аз тръгнах.
Надежди всякакви погубих.
Изчезна вярата в доброто.
Но времето назад не ще аз върна.
Шамар жесток оказа се животът.
© Мария Данаилова All rights reserved.
