16 jul 2010, 11:15

Живот

  Poesía » Otra
764 0 1

Живот

 

Тихо докосвам времето,

преминавам от миналото...

към настоящето и поглеждам смело

                                         към бъдещето – и мир разля се над света...                                         

 

                                                Невидимата песен на живота

се разстила като северно сияние...

Преплитат се проблясъци танцуващи

с бягащите минути на времето...

 

Толкова е прекрасно да живееш,

да осъзнаеш че си тук – на този свят

и душата пълни се щастлива

                        с нова, нова красота...

 

                        Денят с тихи стъпки отминава,

                        изгряват световете в нощта.

                        Във вените ми днес пулсира

                        любовният пожар на любовта...

 

                       И млада, щастлива, искряща,

към  бъдещето поглед отправям...

От нежната вяра изваяна...

на времето във вечността ще остана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е прекрасно да живееш,

    да осъзнаеш че си тук – на този свят

    и душата пълни се щастлива

    с нова, нова красота...



    Денят с тихи стъпки отминава,

    изгряват световете в нощта.

    Във вените ми днес пулсира

    любовният пожар на любовта...



    И млада, щастлива, искряща,

    към бъдещето поглед отправям...

    От нежната вяра изваяна...

    на времето във вечността ще остана...
    Катя

    Благословена вечер мили, приятели!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...