16.07.2010 г., 11:15

Живот

765 0 1

Живот

 

Тихо докосвам времето,

преминавам от миналото...

към настоящето и поглеждам смело

                                         към бъдещето – и мир разля се над света...                                         

 

                                                Невидимата песен на живота

се разстила като северно сияние...

Преплитат се проблясъци танцуващи

с бягащите минути на времето...

 

Толкова е прекрасно да живееш,

да осъзнаеш че си тук – на този свят

и душата пълни се щастлива

                        с нова, нова красота...

 

                        Денят с тихи стъпки отминава,

                        изгряват световете в нощта.

                        Във вените ми днес пулсира

                        любовният пожар на любовта...

 

                       И млада, щастлива, искряща,

към  бъдещето поглед отправям...

От нежната вяра изваяна...

на времето във вечността ще остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е прекрасно да живееш,

    да осъзнаеш че си тук – на този свят

    и душата пълни се щастлива

    с нова, нова красота...



    Денят с тихи стъпки отминава,

    изгряват световете в нощта.

    Във вените ми днес пулсира

    любовният пожар на любовта...



    И млада, щастлива, искряща,

    към бъдещето поглед отправям...

    От нежната вяра изваяна...

    на времето във вечността ще остана...
    Катя

    Благословена вечер мили, приятели!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...