16.07.2010 г., 11:15

Живот

771 0 1

Живот

 

Тихо докосвам времето,

преминавам от миналото...

към настоящето и поглеждам смело

                                         към бъдещето – и мир разля се над света...                                         

 

                                                Невидимата песен на живота

се разстила като северно сияние...

Преплитат се проблясъци танцуващи

с бягащите минути на времето...

 

Толкова е прекрасно да живееш,

да осъзнаеш че си тук – на този свят

и душата пълни се щастлива

                        с нова, нова красота...

 

                        Денят с тихи стъпки отминава,

                        изгряват световете в нощта.

                        Във вените ми днес пулсира

                        любовният пожар на любовта...

 

                       И млада, щастлива, искряща,

към  бъдещето поглед отправям...

От нежната вяра изваяна...

на времето във вечността ще остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е прекрасно да живееш,

    да осъзнаеш че си тук – на този свят

    и душата пълни се щастлива

    с нова, нова красота...



    Денят с тихи стъпки отминава,

    изгряват световете в нощта.

    Във вените ми днес пулсира

    любовният пожар на любовта...



    И млада, щастлива, искряща,

    към бъдещето поглед отправям...

    От нежната вяра изваяна...

    на времето във вечността ще остана...
    Катя

    Благословена вечер мили, приятели!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...