Jul 16, 2010, 11:15 AM

Живот

  Poetry » Other
763 0 1

Живот

 

Тихо докосвам времето,

преминавам от миналото...

към настоящето и поглеждам смело

                                         към бъдещето – и мир разля се над света...                                         

 

                                                Невидимата песен на живота

се разстила като северно сияние...

Преплитат се проблясъци танцуващи

с бягащите минути на времето...

 

Толкова е прекрасно да живееш,

да осъзнаеш че си тук – на този свят

и душата пълни се щастлива

                        с нова, нова красота...

 

                        Денят с тихи стъпки отминава,

                        изгряват световете в нощта.

                        Във вените ми днес пулсира

                        любовният пожар на любовта...

 

                       И млада, щастлива, искряща,

към  бъдещето поглед отправям...

От нежната вяра изваяна...

на времето във вечността ще остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова е прекрасно да живееш,

    да осъзнаеш че си тук – на този свят

    и душата пълни се щастлива

    с нова, нова красота...



    Денят с тихи стъпки отминава,

    изгряват световете в нощта.

    Във вените ми днес пулсира

    любовният пожар на любовта...



    И млада, щастлива, искряща,

    към бъдещето поглед отправям...

    От нежната вяра изваяна...

    на времето във вечността ще остана...
    Катя

    Благословена вечер мили, приятели!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...