15 feb 2011, 23:16

Живот

  Poesía
649 0 3

Понякога поглеждам в мойто минало

и виждам сцени, от които плача,

душа, сърце, защо тогаз било изстинало

и аз безмилостно към пропастта ги влача.

 

Нима животът ми е бил коварен, бурен,

разяждайки основата в мен,

или умишлено от мен той бил е турен

да гложди щастието в моя ден.

 

Или пък аз и моят грях коварен,

доброто, злото срещат се в двубой,

пронизвайки го злото, той ударен

лежи, прекрачил ада свой.

 

Победа, но какво ли означава

да победиш живота стига,

но в тоз живот на алчност и облага

от тез мизерства чак ми се повдига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Мерков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...