15.02.2011 г., 23:16 ч.

Живот 

  Поезия
556 0 3

Понякога поглеждам в мойто минало

и виждам сцени, от които плача,

душа, сърце, защо тогаз било изстинало

и аз безмилостно към пропастта ги влача.

 

Нима животът ми е бил коварен, бурен,

разяждайки основата в мен,

или умишлено от мен той бил е турен

да гложди щастието в моя ден.

 

Или пък аз и моят грях коварен,

доброто, злото срещат се в двубой,

пронизвайки го злото, той ударен

лежи, прекрачил ада свой.

 

Победа, но какво ли означава

да победиш живота стига,

но в тоз живот на алчност и облага

от тез мизерства чак ми се повдига.

© Веселин Мерков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??