Понякога поглеждам в мойто минало
и виждам сцени, от които плача,
душа, сърце, защо тогаз било изстинало
и аз безмилостно към пропастта ги влача.
Нима животът ми е бил коварен, бурен,
разяждайки основата в мен,
или умишлено от мен той бил е турен
да гложди щастието в моя ден.
Или пък аз и моят грях коварен,
доброто, злото срещат се в двубой,
пронизвайки го злото, той ударен
лежи, прекрачил ада свой. ...