27 jul 2015, 13:24

Живот

  Poesía » Otra
1K 0 1

За всички приятели. За истинските хора. За любовта по цялата земя. За живота. За всички вас!...

 

                                      Земята ражда живот.

                                      Всички хора сплотява.

                                      Времето бавно минава.

                                      В спомени за дните ни.

                                      За невинното детство.

                                      Устремени в мечтите ни.

                                      С надежда и любов.

                                      И с нежен трепет нов!

                                      Нависоко, като птици летим.

                                      И в бъдещето си се стремим!

                                      Няма връщане назад!

                                      Живот като на книга,

                                      в която някой си отива

                                      в този свят голям!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Благослава! Радвам се, че отново се срещаме!
    Благодаря за това посвещение и аз намерих мястото си в него.
    Хареса ми! Поздравление и хубава вечер!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...