27.07.2015 г., 13:24

Живот

1K 0 1

За всички приятели. За истинските хора. За любовта по цялата земя. За живота. За всички вас!...

 

                                      Земята ражда живот.

                                      Всички хора сплотява.

                                      Времето бавно минава.

                                      В спомени за дните ни.

                                      За невинното детство.

                                      Устремени в мечтите ни.

                                      С надежда и любов.

                                      И с нежен трепет нов!

                                      Нависоко, като птици летим.

                                      И в бъдещето си се стремим!

                                      Няма връщане назад!

                                      Живот като на книга,

                                      в която някой си отива

                                      в този свят голям!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Благослава! Радвам се, че отново се срещаме!
    Благодаря за това посвещение и аз намерих мястото си в него.
    Хареса ми! Поздравление и хубава вечер!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...