Jul 27, 2015, 1:24 PM

Живот

  Poetry » Other
1K 0 1

За всички приятели. За истинските хора. За любовта по цялата земя. За живота. За всички вас!...

 

                                      Земята ражда живот.

                                      Всички хора сплотява.

                                      Времето бавно минава.

                                      В спомени за дните ни.

                                      За невинното детство.

                                      Устремени в мечтите ни.

                                      С надежда и любов.

                                      И с нежен трепет нов!

                                      Нависоко, като птици летим.

                                      И в бъдещето си се стремим!

                                      Няма връщане назад!

                                      Живот като на книга,

                                      в която някой си отива

                                      в този свят голям!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Благослава! Радвам се, че отново се срещаме!
    Благодаря за това посвещение и аз намерих мястото си в него.
    Хареса ми! Поздравление и хубава вечер!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...