5 oct 2014, 21:45

Живот

  Poesía » Otra
968 0 1

Късмет или съдба, това се питам

животът ни тъй сладък и жесток,

за едни е майка и светиня,

а за други -той баща суров.

 

Хора сме еднакви, а защо ли

пътища различни ни зоват,

по лош да тръгнем - ние сме виновни,

по хубав - бог добър е с нас.

 

Предначертана карта е живота 

и  всеки път си има в нея май,

за едни е лесен  и безкраен, 

а за други кратък и свиреп.

 

Не се отчайвайте, а път търсете

дори и кратък да е - да е чист и бял,

сърцата си отдавайте за всеки,

усмивките раздавайте докрай.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въпроси, които винаги ни вълнуват.
    Всички се раждаме еднакви. От нас зависи по кой път ще се
    насочим - към светлината или тъмнината.
    Нина, ти добре си го предала в стихотворението си!Допадна ми.
    Поздрав и хубав ден!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...