5 окт. 2014 г., 21:45

Живот

971 0 1

Късмет или съдба, това се питам

животът ни тъй сладък и жесток,

за едни е майка и светиня,

а за други -той баща суров.

 

Хора сме еднакви, а защо ли

пътища различни ни зоват,

по лош да тръгнем - ние сме виновни,

по хубав - бог добър е с нас.

 

Предначертана карта е живота 

и  всеки път си има в нея май,

за едни е лесен  и безкраен, 

а за други кратък и свиреп.

 

Не се отчайвайте, а път търсете

дори и кратък да е - да е чист и бял,

сърцата си отдавайте за всеки,

усмивките раздавайте докрай.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпроси, които винаги ни вълнуват.
    Всички се раждаме еднакви. От нас зависи по кой път ще се
    насочим - към светлината или тъмнината.
    Нина, ти добре си го предала в стихотворението си!Допадна ми.
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...