5 окт. 2014 г., 21:45

Живот

973 0 1

Късмет или съдба, това се питам

животът ни тъй сладък и жесток,

за едни е майка и светиня,

а за други -той баща суров.

 

Хора сме еднакви, а защо ли

пътища различни ни зоват,

по лош да тръгнем - ние сме виновни,

по хубав - бог добър е с нас.

 

Предначертана карта е живота 

и  всеки път си има в нея май,

за едни е лесен  и безкраен, 

а за други кратък и свиреп.

 

Не се отчайвайте, а път търсете

дори и кратък да е - да е чист и бял,

сърцата си отдавайте за всеки,

усмивките раздавайте докрай.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпроси, които винаги ни вълнуват.
    Всички се раждаме еднакви. От нас зависи по кой път ще се
    насочим - към светлината или тъмнината.
    Нина, ти добре си го предала в стихотворението си!Допадна ми.
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...