5.10.2014 г., 21:45

Живот

965 0 1

Късмет или съдба, това се питам

животът ни тъй сладък и жесток,

за едни е майка и светиня,

а за други -той баща суров.

 

Хора сме еднакви, а защо ли

пътища различни ни зоват,

по лош да тръгнем - ние сме виновни,

по хубав - бог добър е с нас.

 

Предначертана карта е живота 

и  всеки път си има в нея май,

за едни е лесен  и безкраен, 

а за други кратък и свиреп.

 

Не се отчайвайте, а път търсете

дори и кратък да е - да е чист и бял,

сърцата си отдавайте за всеки,

усмивките раздавайте докрай.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпроси, които винаги ни вълнуват.
    Всички се раждаме еднакви. От нас зависи по кой път ще се
    насочим - към светлината или тъмнината.
    Нина, ти добре си го предала в стихотворението си!Допадна ми.
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...