16 abr 2006, 0:37

ЖИВОТ

  Poesía
1.3K 0 3



ЖИВОТ
(LIFE)

Живот безсмислен
Живот жесток
Живот без изход
Живот Дълбок .

С усмивката фалшива
душата ти изгнива
движиш се по пътя бясен
и животът ти неясен
се превръща във опасен .

Всеки миг безценен
си отива като залеза небесен
И с отровата в кръвта
все скъсява се мига .

Спри усмивката фалшива
спри съдбата си прогнила
спри с отровата сега
вземи живота си в ръка .

И когато разбереш
и отровата ти спреш
залеза ще си отиде ,
Слънцето ще блесне
в твоите очи
и на ново ще започнеш ти !
! живота ти ще заблести !


ЖИВЕИ СЕГА !
ЖИВЕИ НА МИГА !
ЖИВЕИ БЕЗ ДРОГА !
НО НА СВОБОДА . !!!


НЕ НА ДРОГАТА ! (Д.Ангелов)

КРАЙ (END)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • блъх... аз тук намерих някаква рима
    мога да те посъветвам, ако си решил да пишеш на екзистенциални теми- съсредоточи се върху нещо силно, което си изпитал или нещо осъзнато лично от теб след някакъв по-силен душевен трус, така да се каже.
    предното стихотворение за свободата ми допадна като замисъл, но изпълнението не ми хареса- при това е обратното... може би ако комбинираш двете умения... незнам... пробвай се! успех!
  • Поезията според мен е точно обратното на декларативността. Не злоупотребявай със силните думи - живот, съдба, свобода...
  • Митко, за голяма ДВОЙКА си братко! Няма да ти я пиша! Това което си написал ме навежда на представата за малко момченце, подскачащо по тротоара и въртящо синджирче на показалеца!!!
    ТИ ВИЖДАЛ ЛИ СИ ОЧИТЕ НА НАРКОМАН ПРЕДИ ПОСЛЕДНАТА ДОЗА??? Аз съм виждал!!!
    Това е страшно! И тук не подхожда веселия тон в стихото ти, НАПРОТИВ - ОТБЛЪСКВА!
    Много е хубаво, че млад човек като теб, е против дрогата! Това не е достатъчно за стихо, важно е как ще го напишеш за да накараш читателя да се замисли! Това тук звучи като: "Давам Ви кило домати!"
    Помисли си!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...