16.04.2006 г., 0:37

ЖИВОТ

1.3K 0 3



ЖИВОТ
(LIFE)

Живот безсмислен
Живот жесток
Живот без изход
Живот Дълбок .

С усмивката фалшива
душата ти изгнива
движиш се по пътя бясен
и животът ти неясен
се превръща във опасен .

Всеки миг безценен
си отива като залеза небесен
И с отровата в кръвта
все скъсява се мига .

Спри усмивката фалшива
спри съдбата си прогнила
спри с отровата сега
вземи живота си в ръка .

И когато разбереш
и отровата ти спреш
залеза ще си отиде ,
Слънцето ще блесне
в твоите очи
и на ново ще започнеш ти !
! живота ти ще заблести !


ЖИВЕИ СЕГА !
ЖИВЕИ НА МИГА !
ЖИВЕИ БЕЗ ДРОГА !
НО НА СВОБОДА . !!!


НЕ НА ДРОГАТА ! (Д.Ангелов)

КРАЙ (END)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • блъх... аз тук намерих някаква рима
    мога да те посъветвам, ако си решил да пишеш на екзистенциални теми- съсредоточи се върху нещо силно, което си изпитал или нещо осъзнато лично от теб след някакъв по-силен душевен трус, така да се каже.
    предното стихотворение за свободата ми допадна като замисъл, но изпълнението не ми хареса- при това е обратното... може би ако комбинираш двете умения... незнам... пробвай се! успех!
  • Поезията според мен е точно обратното на декларативността. Не злоупотребявай със силните думи - живот, съдба, свобода...
  • Митко, за голяма ДВОЙКА си братко! Няма да ти я пиша! Това което си написал ме навежда на представата за малко момченце, подскачащо по тротоара и въртящо синджирче на показалеца!!!
    ТИ ВИЖДАЛ ЛИ СИ ОЧИТЕ НА НАРКОМАН ПРЕДИ ПОСЛЕДНАТА ДОЗА??? Аз съм виждал!!!
    Това е страшно! И тук не подхожда веселия тон в стихото ти, НАПРОТИВ - ОТБЛЪСКВА!
    Много е хубаво, че млад човек като теб, е против дрогата! Това не е достатъчно за стихо, важно е как ще го напишеш за да накараш читателя да се замисли! Това тук звучи като: "Давам Ви кило домати!"
    Помисли си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...