Nemesis. (Нана)
21 21
25 jun 2008, 11:21

Живот 

  Poesía » Otra
1189 1 3
        

"Живот" - така ли да го нарека?
- Мечти заринати, сълзи горещи,
събрани в призрачна река
от мъртви спомени зловещи.

Сърце, съсипано от скръб,
душа, издигната сред мъката двулична,
че всеки пак обръща гръб,
затуй, че просто съм различна.

Любов, покрита с прах и пепел,
забравена, омразна, нежелана,
разкрила образ, чист и светъл
и след това - безкористно раздрана.

"Живот" - така ли го наричаш ти?
- Лъжи, омраза и обиди,
дори забравени мечти,
в които всеки ще завиди.

Мечти прекрасни и красиви,
но сринати от нечии ръце,
сега и те изглеждат сиви,
като сълзите в мъртвото сърце...

Живот - безсмислица, с очакван край,
която безутешно ще угасне,
повтаряща ти: "тихо, тихо, трай,
че иде свършекът нещастен!"

- Не, туй не е живот, а ад,
измислен да наказва грешки,
потаен, мъртвосив, злорад
и все пак - истински човешки!

© Нана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се съмнявам в теб и качествата ти, че умеш да напишеш нещо толкова ... "истински човешки"
  • мдааа... нещата от живота...
    поздрав!
  • Леле...страшно много ми хареса!Много истинско,чудесно е...
Propuestas
: ??:??