Живот
"Живот" - така ли да го нарека?
- Мечти заринати, сълзи горещи,
събрани в призрачна река
от мъртви спомени зловещи.
Сърце, съсипано от скръб,
душа, издигната сред мъката двулична,
че всеки пак обръща гръб,
затуй, че просто съм различна.
Любов, покрита с прах и пепел,
забравена, омразна, нежелана,
разкрила образ, чист и светъл
и след това - безкористно раздрана.
"Живот" - така ли го наричаш ти?
- Лъжи, омраза и обиди,
дори забравени мечти,
в които всеки ще завиди.
Мечти прекрасни и красиви,
но сринати от нечии ръце,
сега и те изглеждат сиви,
като сълзите в мъртвото сърце...
Живот - безсмислица, с очакван край,
която безутешно ще угасне,
повтаряща ти: "тихо, тихо, трай,
че иде свършекът нещастен!"
- Не, туй не е живот, а ад,
измислен да наказва грешки,
потаен, мъртвосив, злорад
и все пак - истински човешки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нана Всички права запазени
