Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя.
Подарих вечерта на момиче.
Разделих се с онези сърца,
за които е грях да обичаш.
Разцелувай, животе, света.
Утолѝ недоимъка вечен…
Изградѝ за човека чешма,
и тръгнѝ по пътеката речна.
Хей, животе, животе, живот,
приемѝ и телата ни в Храма.
Опростѝ и делата на скот,
че след теб и дъха ще ни няма.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
Но не искай от този Живот,
да приеме телата ни в Храма.
В него ние с дела сме на скот,
само в Бога е наш`то Осанна!