27 sept 2018, 0:01

Живот

441 1 1

Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.

 

Посадих любовта си в земя.
Подарих вечерта на момиче.
Разделих се с онези сърца,
за които е грях да обичаш.

 

Разцелувай, животе, света.
Утолѝ недоимъка вечен…
Изградѝ за човека чешма,
и тръгнѝ по пътеката речна.

 

Хей, животе, животе, живот,
приемѝ и телата ни в Храма.
Опростѝ и делата на скот,
че след теб и дъха ще ни няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, Митко! Поздравления
    Но не искай от този Живот,
    да приеме телата ни в Храма.
    В него ние с дела сме на скот,
    само в Бога е наш`то Осанна!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...