27.09.2018 г., 0:01

Живот

438 1 1

Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.

 

Посадих любовта си в земя.
Подарих вечерта на момиче.
Разделих се с онези сърца,
за които е грях да обичаш.

 

Разцелувай, животе, света.
Утолѝ недоимъка вечен…
Изградѝ за човека чешма,
и тръгнѝ по пътеката речна.

 

Хей, животе, животе, живот,
приемѝ и телата ни в Храма.
Опростѝ и делата на скот,
че след теб и дъха ще ни няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, Митко! Поздравления
    Но не искай от този Живот,
    да приеме телата ни в Храма.
    В него ние с дела сме на скот,
    само в Бога е наш`то Осанна!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...