Sep 27, 2018, 12:01 AM

Живот 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
248 1 1

Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.

 

Посадих любовта си в земя.
Подарих вечерта на момиче.
Разделих се с онези сърца,
за които е грях да обичаш.

 

Разцелувай, животе, света.
Утолѝ недоимъка вечен…
Изградѝ за човека чешма,
и тръгнѝ по пътеката речна.

 

Хей, животе, животе, живот,
приемѝ и телата ни в Храма.
Опростѝ и делата на скот,
че след теб и дъха ще ни няма.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми, Митко! Поздравления
    Но не искай от този Живот,
    да приеме телата ни в Храма.
    В него ние с дела сме на скот,
    само в Бога е наш`то Осанна!
Random works
: ??:??