25 ene 2019, 23:54

Живот 

  Poesía » Filosófica
401 1 1

Животе мой, защо ли ме подлагаш

на клюките, интригите... кажи?

Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,

като общувам със богати, но бедни на Души.

 

Животе мой, прати ми слънце,

да го обичам и прегръщам със ръце,

по този начин ще се преродя във цвете,

което ще цъфти сред пустото поле.

© Борислав тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Спрете да засаждате цветя в сърцата на онези хора, които няма да ги поливат. (Н. Дубасар).
Propuestas
: ??:??