25.01.2019 г., 23:54 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
411 1 1

Животе мой, защо ли ме подлагаш

на клюките, интригите... кажи?

Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,

като общувам със богати, но бедни на Души.

 

Животе мой, прати ми слънце,

да го обичам и прегръщам със ръце,

по този начин ще се преродя във цвете,

което ще цъфти сред пустото поле.

© Борислав тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Спрете да засаждате цветя в сърцата на онези хора, които няма да ги поливат. (Н. Дубасар).
Предложения
: ??:??