Jan 25, 2019, 11:54 PM

Живот 

  Poetry » Phylosophy
413 1 1

Животе мой, защо ли ме подлагаш

на клюките, интригите... кажи?

Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,

като общувам със богати, но бедни на Души.

 

Животе мой, прати ми слънце,

да го обичам и прегръщам със ръце,

по този начин ще се преродя във цвете,

което ще цъфти сред пустото поле.

© Борислав тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Спрете да засаждате цветя в сърцата на онези хора, които няма да ги поливат. (Н. Дубасар).
Random works
: ??:??