26 may 2019, 17:40

Живот

  Poesía » Otra
1K 2 1

Животът е усмивка и неволи, 

преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,

и силно чувствата във нас третят.

 

Веднъж във сънищата си живея,

и бавно към живота се завръщам,

но после се събуждам и копнея,

всичко във любов превръщам.

 

Но най- щастлив съм в Синева,

в която към мечтите тичам,

и както капки утринна роса,

с надежда нова се обличам.

 

През кръговрати преминавам,

понесен от бушуващи вълнения,

дори за миг не осъзнавам,

че съм се борил със съмнения.

 

Реших по пътища да тръгна,

които рядко другите избират,

и даже в тъмнината да замръкна,

да съм спокоен, те разбират.

 

Животът чудо е. Магия.
Във всекиго различно се оглежда.

Дори не знам, че аз самия,

за него съм една надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво и зареждащо с положителни усещания стихче! Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...