26 may 2019, 17:40

Живот

  Poesía » Otra
1K 2 1

Животът е усмивка и неволи, 

преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,

и силно чувствата във нас третят.

 

Веднъж във сънищата си живея,

и бавно към живота се завръщам,

но после се събуждам и копнея,

всичко във любов превръщам.

 

Но най- щастлив съм в Синева,

в която към мечтите тичам,

и както капки утринна роса,

с надежда нова се обличам.

 

През кръговрати преминавам,

понесен от бушуващи вълнения,

дори за миг не осъзнавам,

че съм се борил със съмнения.

 

Реших по пътища да тръгна,

които рядко другите избират,

и даже в тъмнината да замръкна,

да съм спокоен, те разбират.

 

Животът чудо е. Магия.
Във всекиго различно се оглежда.

Дори не знам, че аз самия,

за него съм една надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво и зареждащо с положителни усещания стихче! Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...