26 may 2019, 17:40

Живот

  Poesía » Otra
1K 2 1

Животът е усмивка и неволи, 

преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,

и силно чувствата във нас третят.

 

Веднъж във сънищата си живея,

и бавно към живота се завръщам,

но после се събуждам и копнея,

всичко във любов превръщам.

 

Но най- щастлив съм в Синева,

в която към мечтите тичам,

и както капки утринна роса,

с надежда нова се обличам.

 

През кръговрати преминавам,

понесен от бушуващи вълнения,

дори за миг не осъзнавам,

че съм се борил със съмнения.

 

Реших по пътища да тръгна,

които рядко другите избират,

и даже в тъмнината да замръкна,

да съм спокоен, те разбират.

 

Животът чудо е. Магия.
Във всекиго различно се оглежда.

Дори не знам, че аз самия,

за него съм една надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво и зареждащо с положителни усещания стихче! Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...