Животът е усмивка и неволи,
преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,
и силно чувствата във нас третят.
Веднъж във сънищата си живея,
и бавно към живота се завръщам,
но после се събуждам и копнея,
всичко във любов превръщам.
Но най- щастлив съм в Синева,
в която към мечтите тичам,
и както капки утринна роса,
с надежда нова се обличам.
През кръговрати преминавам,
понесен от бушуващи вълнения,
дори за миг не осъзнавам,
че съм се борил със съмнения.
Реших по пътища да тръгна,
които рядко другите избират,
и даже в тъмнината да замръкна,
да съм спокоен, те разбират.
Животът чудо е. Магия.
Във всекиго различно се оглежда.
Дори не знам, че аз самия,
за него съм една надежда.
© Николай Ковачев Всички права запазени