May 26, 2019, 5:40 PM

Живот

  Poetry » Other
1K 2 1

Животът е усмивка и неволи, 

преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,

и силно чувствата във нас третят.

 

Веднъж във сънищата си живея,

и бавно към живота се завръщам,

но после се събуждам и копнея,

всичко във любов превръщам.

 

Но най- щастлив съм в Синева,

в която към мечтите тичам,

и както капки утринна роса,

с надежда нова се обличам.

 

През кръговрати преминавам,

понесен от бушуващи вълнения,

дори за миг не осъзнавам,

че съм се борил със съмнения.

 

Реших по пътища да тръгна,

които рядко другите избират,

и даже в тъмнината да замръкна,

да съм спокоен, те разбират.

 

Животът чудо е. Магия.
Във всекиго различно се оглежда.

Дори не знам, че аз самия,

за него съм една надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво и зареждащо с положителни усещания стихче! Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...