26 мая 2019 г., 17:40

Живот

1K 2 1

Животът е усмивка и неволи, 

преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,

и силно чувствата във нас третят.

 

Веднъж във сънищата си живея,

и бавно към живота се завръщам,

но после се събуждам и копнея,

всичко във любов превръщам.

 

Но най- щастлив съм в Синева,

в която към мечтите тичам,

и както капки утринна роса,

с надежда нова се обличам.

 

През кръговрати преминавам,

понесен от бушуващи вълнения,

дори за миг не осъзнавам,

че съм се борил със съмнения.

 

Реших по пътища да тръгна,

които рядко другите избират,

и даже в тъмнината да замръкна,

да съм спокоен, те разбират.

 

Животът чудо е. Магия.
Във всекиго различно се оглежда.

Дори не знам, че аз самия,

за него съм една надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Ковачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво и зареждащо с положителни усещания стихче! Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...