Живот

7 sept 2024, 8:19

Poesía » Del paisaje

187 1 0

Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората,
домът, тих е и двора.
Само нещо остава в сърцата,
нали сме живи, нали сме и хора...
Гледащи слънцето как си отива,
усмивка пробягва "Толкоз ни стига!",
семейство, другари двамина,
толкоз ни стига!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Живот

Искате да прочетете повече?

Propuestas