В галоп черен кон,

във вързоп твоя дом,

душата - черна врана,

в сърцето скрита рана.

Камък студен са ръцете,

по въглени стъпват нозете,

кристално чисти - сълзите,

студени бисери в очите.

Конят спира галопа...

строиш дом от вързопа,

душата феникс стана,

в сърцето радост... Голяма!

Жарко слънце в ръцете,

поляни тучни в нозете.

Сълзите - капки дъждовни,

очите - нежно грижовни.

Кой денят ни огрява?

Как с тъгата си лягаме?

Как от мъката бягаме?

Живот ли е всичко това!?

Живот си е!!! Да!

Но само така разбираш

истинската му цена.