Живот
В галоп черен кон,
във вързоп твоя дом,
душата - черна врана,
в сърцето скрита рана.
Камък студен са ръцете,
по въглени стъпват нозете,
кристално чисти - сълзите,
студени бисери в очите.
Конят спира галопа...
строиш дом от вързопа,
душата феникс стана,
в сърцето радост... Голяма!
Жарко слънце в ръцете,
поляни тучни в нозете.
Сълзите - капки дъждовни,
очите - нежно грижовни.
Кой денят ни огрява?
Как с тъгата си лягаме?
Как от мъката бягаме?
Живот ли е всичко това!?
Живот си е!!! Да!
Но само така разбираш
истинската му цена.
© Радка Иванова All rights reserved.
