11 янв. 2008 г., 23:46

Живот

589 0 1

В галоп черен кон,

във вързоп твоя дом,

душата - черна врана,

в сърцето скрита рана.

Камък студен са ръцете,

по въглени стъпват нозете,

кристално чисти - сълзите,

студени бисери в очите.

Конят спира галопа...

строиш дом от вързопа,

душата феникс стана,

в сърцето радост... Голяма!

Жарко слънце в ръцете,

поляни тучни в нозете.

Сълзите - капки дъждовни,

очите - нежно грижовни.

Кой денят ни огрява?

Как с тъгата си лягаме?

Как от мъката бягаме?

Живот ли е всичко това!?

Живот си е!!! Да!

Но само така разбираш

истинската му цена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...