12 may 2012, 20:23

Живот без декори

  Poesía
1.1K 0 0
Варосах ствола на черешата – създадох бреза,
с бял спрей напръсках врабче – надежда донесе.
Заплака черешата жално и пусна смола,
врабчето онемя и аз не чух вече негова песен.

Подарих си сърцето на някаква лесна любов,
локва с мръсна вода за море си представих.
И сърцето се пръсна, във гърдите остана отвор,
а пък калната локва нагло взе да ме дави.

Осъзнах, че залъгвам сам себе си. Не е живот,
щом създаваш друг свят със лъжливи декори.
Не насилвай живота си. Той е ревностен плод –
обиден теб ще прелъсти. И пак теб ще отрови.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...