12 may 2012, 20:23

Живот без декори

  Poesía
1.1K 0 0
Варосах ствола на черешата – създадох бреза,
с бял спрей напръсках врабче – надежда донесе.
Заплака черешата жално и пусна смола,
врабчето онемя и аз не чух вече негова песен.

Подарих си сърцето на някаква лесна любов,
локва с мръсна вода за море си представих.
И сърцето се пръсна, във гърдите остана отвор,
а пък калната локва нагло взе да ме дави.

Осъзнах, че залъгвам сам себе си. Не е живот,
щом създаваш друг свят със лъжливи декори.
Не насилвай живота си. Той е ревностен плод –
обиден теб ще прелъсти. И пак теб ще отрови.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...