Варосах ствола на черешата – създадох бреза,
с бял спрей напръсках врабче – надежда донесе.
Заплака черешата жално и пусна смола,
врабчето онемя и аз не чух вече негова песен.

Подарих си сърцето на някаква лесна любов,
локва с мръсна вода за море си представих.
И сърцето се пръсна, във гърдите остана отвор,
а пък калната локва нагло взе да ме дави.

Осъзнах, че залъгвам сам себе си. Не е живот,
щом създаваш друг свят със лъжливи декори.
Не насилвай живота си. Той е ревностен плод –
обиден теб ще прелъсти. И пак теб ще отрови.