2 sept 2016, 14:28

"Живот без пламък" или "На сина ми"

  Poesía
584 3 9

Живях живот, изпълнен със тревоги
за трепетни любови и за ревност,
посрещах с свян мечтите босоноги
и ги обличах в страст и безрезервност.
Живях живот, стремящ се към успехи,
вперила поглед във граал неясен,
облякла тежки рицарски доспехи
и тръгнала на поход кръстоносен.
Живях живот на радости и грешки
и мислех, че постигнала съм много,
но всичките ми глупави болежки,
проблеми и безмислени тревоги
стопиха се в една ръчичка малка,
стиснала здраво мойте пръсти,
във синьото на детска залъгалка,
във силата на плач невръстен...
И слънцето засвети по-красиво
защото блесна в две очи прекрасни.
Живях живот без пламък и огниво
и днес родих се, веч ми стана ясно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...