"Живот без пламък" или "На сина ми"
Живях живот, изпълнен със тревоги
за трепетни любови и за ревност,
посрещах с свян мечтите босоноги
и ги обличах в страст и безрезервност.
Живях живот, стремящ се към успехи,
вперила поглед във граал неясен,
облякла тежки рицарски доспехи
и тръгнала на поход кръстоносен.
Живях живот на радости и грешки
и мислех, че постигнала съм много,
но всичките ми глупави болежки,
проблеми и безмислени тревоги
стопиха се в една ръчичка малка,
стиснала здраво мойте пръсти,
във синьото на детска залъгалка,
във силата на плач невръстен...
И слънцето засвети по-красиво
защото блесна в две очи прекрасни.
Живях живот без пламък и огниво
и днес родих се, веч ми стана ясно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
