20 ago 2012, 13:23

Живот е, не поезия

  Poesía
944 0 2

Живот е, не поезия

 

Не наднича нищо между редовете-

това не ти е крехката  поезия.

Днес зовем в очите враговете.

Жив живот е, не илюзия!

 

Враговете  на любовната поезия-

умора и под очите черни кръгове.

Днес няма време за поезия -

сърцата ни пронизани от снегове са.

 

И всичко тъй е ясно, начертано

и безнадеждно е съпротивлението.

Бъдещето може да е безпощадно,

ако не намерим своя път на откровение.

                     

Сбогуването- то не винаги е страшно-

болезненено е тихото довиждане...

И утрото е често толкоз мрачно,

всекидневно води до реалното пробуждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...