Живот е, не поезия
Не наднича нищо между редовете-
това не ти е крехката поезия.
Днес зовем в очите враговете.
Жив живот е, не илюзия!
Враговете на любовната поезия-
умора и под очите черни кръгове.
Днес няма време за поезия -
сърцата ни пронизани от снегове са.
И всичко тъй е ясно, начертано
и безнадеждно е съпротивлението.
Бъдещето може да е безпощадно,
ако не намерим своя път на откровение.
Сбогуването- то не винаги е страшно-
болезненено е тихото довиждане...
И утрото е често толкоз мрачно,
всекидневно води до реалното пробуждане.
© Веселина Костадинова Всички права запазени