26 feb 2007, 8:56

ЖИВОТ КАТО ЛЕГЕНДА

  Poesía
941 0 9
              ЖИВОТ  КАТО  ЛЕГЕНДА


                      "Единственото задължение на хората е 
                               да осъществят  Личната си легенда."
                                           "Алхимикът" , Паулу Коелю

Взаимни целувки с малко ласки любов
и ето  те  тебе  като  зародиш готов.
После миг на болка и майчина радост,
слага начало на една нова младост.
Добре си дошъл на нашия, белия свят.
Бих те сравнил най-вече с розовия цвят.
Може в хубост неземна да се превърнеш
или само в бодлив храст да замръзнеш.
Зависи от това дали с обич те поливат
и дали най-топлите лъчи тебе откриват.
Минават години на вълнения,  страсти.
Преследваш мечти докрай или отчасти.
Може да падаш и с мъка отново да ставаш.
Сражаваш се за обич, през тръни минаваш.
Но идва момента, когато ти прецъфтяваш.
Разбираш набързо, че за нищо не успяваш
и питаш - Какъв е смисълът на всичко това?
А отнякъде  те поглежда  Всемирната душа.
Тя отговора знае и сега на тебе го дава.
Смисълът е Следата, която в сърцата остава.

Затварям с неохота тази книга безценна.
Разбрах, че открих своята Лична легенда.
В добрата и нежна Фатима -тебе съзрях.
А, Сантяго - момчето мечтател -  аз бях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...