26.02.2007 г., 8:56

ЖИВОТ КАТО ЛЕГЕНДА

937 0 9
              ЖИВОТ  КАТО  ЛЕГЕНДА


                      "Единственото задължение на хората е 
                               да осъществят  Личната си легенда."
                                           "Алхимикът" , Паулу Коелю

Взаимни целувки с малко ласки любов
и ето  те  тебе  като  зародиш готов.
После миг на болка и майчина радост,
слага начало на една нова младост.
Добре си дошъл на нашия, белия свят.
Бих те сравнил най-вече с розовия цвят.
Може в хубост неземна да се превърнеш
или само в бодлив храст да замръзнеш.
Зависи от това дали с обич те поливат
и дали най-топлите лъчи тебе откриват.
Минават години на вълнения,  страсти.
Преследваш мечти докрай или отчасти.
Може да падаш и с мъка отново да ставаш.
Сражаваш се за обич, през тръни минаваш.
Но идва момента, когато ти прецъфтяваш.
Разбираш набързо, че за нищо не успяваш
и питаш - Какъв е смисълът на всичко това?
А отнякъде  те поглежда  Всемирната душа.
Тя отговора знае и сега на тебе го дава.
Смисълът е Следата, която в сърцата остава.

Затварям с неохота тази книга безценна.
Разбрах, че открих своята Лична легенда.
В добрата и нежна Фатима -тебе съзрях.
А, Сантяго - момчето мечтател -  аз бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...