Feb 26, 2007, 8:56 AM

ЖИВОТ КАТО ЛЕГЕНДА

  Poetry
936 0 9
              ЖИВОТ  КАТО  ЛЕГЕНДА


                      "Единственото задължение на хората е 
                               да осъществят  Личната си легенда."
                                           "Алхимикът" , Паулу Коелю

Взаимни целувки с малко ласки любов
и ето  те  тебе  като  зародиш готов.
После миг на болка и майчина радост,
слага начало на една нова младост.
Добре си дошъл на нашия, белия свят.
Бих те сравнил най-вече с розовия цвят.
Може в хубост неземна да се превърнеш
или само в бодлив храст да замръзнеш.
Зависи от това дали с обич те поливат
и дали най-топлите лъчи тебе откриват.
Минават години на вълнения,  страсти.
Преследваш мечти докрай или отчасти.
Може да падаш и с мъка отново да ставаш.
Сражаваш се за обич, през тръни минаваш.
Но идва момента, когато ти прецъфтяваш.
Разбираш набързо, че за нищо не успяваш
и питаш - Какъв е смисълът на всичко това?
А отнякъде  те поглежда  Всемирната душа.
Тя отговора знае и сега на тебе го дава.
Смисълът е Следата, която в сърцата остава.

Затварям с неохота тази книга безценна.
Разбрах, че открих своята Лична легенда.
В добрата и нежна Фатима -тебе съзрях.
А, Сантяго - момчето мечтател -  аз бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...