18 ago 2018, 9:03

Живот като на книга

  Poesía » Otra
867 1 3


Aко животът ми е книга
какво ще прочетеш във нея ти
дали ще може да те пренесе
като във черно/бял забравен филм
когато слънцето започва да залязва
когато мълнии небето озаряват
и почва да вали дъждът
ще видиш ли забравени мечтите
надеждите които изоставихме
и грешките които аз не мога
вече да поправя
ще прекосиш ли океаните със мен
в далечните пристанища на изтока
във онзи тoлкова различен свят
ще видиш ли усмивката ми пак
онази страст и блясъка в очите ни
като пожар бушуващ във гърдите ни
и чувствата които ни погубиха душите
ще видиш ли страхът от старостта
когато любовта си тръгва с тъжни стъпки

 

Ако четеш все още спри  до тук
и никога недей отваря тази книга пак
защото краят винаги е тъжен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви.
  • Любовта винаги е вълшебство, когато е истинско и се усеща дълбоко в сърцето. А краят ... зависи от силата на чувствата.Силно стихотворение.
  • Не винаги. Краят е различен от очакваното. Изненада е.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...