18 авг. 2018 г., 09:03

Живот като на книга

868 1 3


Aко животът ми е книга
какво ще прочетеш във нея ти
дали ще може да те пренесе
като във черно/бял забравен филм
когато слънцето започва да залязва
когато мълнии небето озаряват
и почва да вали дъждът
ще видиш ли забравени мечтите
надеждите които изоставихме
и грешките които аз не мога
вече да поправя
ще прекосиш ли океаните със мен
в далечните пристанища на изтока
във онзи тoлкова различен свят
ще видиш ли усмивката ми пак
онази страст и блясъка в очите ни
като пожар бушуващ във гърдите ни
и чувствата които ни погубиха душите
ще видиш ли страхът от старостта
когато любовта си тръгва с тъжни стъпки

 

Ако четеш все още спри  до тук
и никога недей отваря тази книга пак
защото краят винаги е тъжен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.
  • Любовта винаги е вълшебство, когато е истинско и се усеща дълбоко в сърцето. А краят ... зависи от силата на чувствата.Силно стихотворение.
  • Не винаги. Краят е различен от очакваното. Изненада е.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...