18 авг. 2018 г., 09:03

Живот като на книга

875 1 3


Aко животът ми е книга
какво ще прочетеш във нея ти
дали ще може да те пренесе
като във черно/бял забравен филм
когато слънцето започва да залязва
когато мълнии небето озаряват
и почва да вали дъждът
ще видиш ли забравени мечтите
надеждите които изоставихме
и грешките които аз не мога
вече да поправя
ще прекосиш ли океаните със мен
в далечните пристанища на изтока
във онзи тoлкова различен свят
ще видиш ли усмивката ми пак
онази страст и блясъка в очите ни
като пожар бушуващ във гърдите ни
и чувствата които ни погубиха душите
ще видиш ли страхът от старостта
когато любовта си тръгва с тъжни стъпки

 

Ако четеш все още спри  до тук
и никога недей отваря тази книга пак
защото краят винаги е тъжен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.
  • Любовта винаги е вълшебство, когато е истинско и се усеща дълбоко в сърцето. А краят ... зависи от силата на чувствата.Силно стихотворение.
  • Не винаги. Краят е различен от очакваното. Изненада е.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...