18.08.2018 г., 9:03

Живот като на книга

865 1 3


Aко животът ми е книга
какво ще прочетеш във нея ти
дали ще може да те пренесе
като във черно/бял забравен филм
когато слънцето започва да залязва
когато мълнии небето озаряват
и почва да вали дъждът
ще видиш ли забравени мечтите
надеждите които изоставихме
и грешките които аз не мога
вече да поправя
ще прекосиш ли океаните със мен
в далечните пристанища на изтока
във онзи тoлкова различен свят
ще видиш ли усмивката ми пак
онази страст и блясъка в очите ни
като пожар бушуващ във гърдите ни
и чувствата които ни погубиха душите
ще видиш ли страхът от старостта
когато любовта си тръгва с тъжни стъпки

 

Ако четеш все още спри  до тук
и никога недей отваря тази книга пак
защото краят винаги е тъжен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви.
  • Любовта винаги е вълшебство, когато е истинско и се усеща дълбоко в сърцето. А краят ... зависи от силата на чувствата.Силно стихотворение.
  • Не винаги. Краят е различен от очакваното. Изненада е.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...