18.08.2018 г., 9:03

Живот като на книга

869 1 3


Aко животът ми е книга
какво ще прочетеш във нея ти
дали ще може да те пренесе
като във черно/бял забравен филм
когато слънцето започва да залязва
когато мълнии небето озаряват
и почва да вали дъждът
ще видиш ли забравени мечтите
надеждите които изоставихме
и грешките които аз не мога
вече да поправя
ще прекосиш ли океаните със мен
в далечните пристанища на изтока
във онзи тoлкова различен свят
ще видиш ли усмивката ми пак
онази страст и блясъка в очите ни
като пожар бушуващ във гърдите ни
и чувствата които ни погубиха душите
ще видиш ли страхът от старостта
когато любовта си тръгва с тъжни стъпки

 

Ако четеш все още спри  до тук
и никога недей отваря тази книга пак
защото краят винаги е тъжен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви.
  • Любовта винаги е вълшебство, когато е истинско и се усеща дълбоко в сърцето. А краят ... зависи от силата на чувствата.Силно стихотворение.
  • Не винаги. Краят е различен от очакваното. Изненада е.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...