1 dic 2010, 12:04

Живот ли бе да го опишеш

  Poesía » Civil
935 0 0

 

Един живот, небрежно елегантен,

сляпата любов за своя спътница избра.

Един живот, нехаен и потаен,

пулсира буйно във вените на вечността.

 

Един живот без дом във къщи се завръща,

с отчаян шепот утрото прегръща.

Един живот - топяща се снежинка съща,

усмивката във бисерна сълза превръща.

 

Един живот туптящ с премръзнала надежда,

на страстите човешки станал жертва.

Един живот ограбен и ранен изглежда –

съдбата режисьор нелепа роля му отрежда.

 

И заедно с живота ний крещим

в безплътната прегръдка на греха.

И заедно с живота ний вървим

към дебрите потайни на смъртта.

 

27.05.2003

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...