Dec 1, 2010, 12:04 PM

Живот ли бе да го опишеш

  Poetry » Civic
932 0 0

 

Един живот, небрежно елегантен,

сляпата любов за своя спътница избра.

Един живот, нехаен и потаен,

пулсира буйно във вените на вечността.

 

Един живот без дом във къщи се завръща,

с отчаян шепот утрото прегръща.

Един живот - топяща се снежинка съща,

усмивката във бисерна сълза превръща.

 

Един живот туптящ с премръзнала надежда,

на страстите човешки станал жертва.

Един живот ограбен и ранен изглежда –

съдбата режисьор нелепа роля му отрежда.

 

И заедно с живота ний крещим

в безплътната прегръдка на греха.

И заедно с живота ний вървим

към дебрите потайни на смъртта.

 

27.05.2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...