Dec 1, 2010, 12:04 PM

Живот ли бе да го опишеш 

  Poetry » Civilian
697 0 0

 

Един живот, небрежно елегантен,

сляпата любов за своя спътница избра.

Един живот, нехаен и потаен,

пулсира буйно във вените на вечността.

 

Един живот без дом във къщи се завръща,

с отчаян шепот утрото прегръща.

Един живот - топяща се снежинка съща,

усмивката във бисерна сълза превръща.

 

Един живот туптящ с премръзнала надежда,

на страстите човешки станал жертва.

Един живот ограбен и ранен изглежда –

съдбата режисьор нелепа роля му отрежда.

 

И заедно с живота ний крещим

в безплътната прегръдка на греха.

И заедно с живота ний вървим

към дебрите потайни на смъртта.

 

27.05.2003

© Румяна Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??