Dec 1, 2010, 12:04 PM

Живот ли бе да го опишеш

  Poetry » Civic
934 0 0

 

Един живот, небрежно елегантен,

сляпата любов за своя спътница избра.

Един живот, нехаен и потаен,

пулсира буйно във вените на вечността.

 

Един живот без дом във къщи се завръща,

с отчаян шепот утрото прегръща.

Един живот - топяща се снежинка съща,

усмивката във бисерна сълза превръща.

 

Един живот туптящ с премръзнала надежда,

на страстите човешки станал жертва.

Един живот ограбен и ранен изглежда –

съдбата режисьор нелепа роля му отрежда.

 

И заедно с живота ний крещим

в безплътната прегръдка на греха.

И заедно с живота ний вървим

към дебрите потайни на смъртта.

 

27.05.2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...