1.12.2010 г., 12:04

Живот ли бе да го опишеш

933 0 0

 

Един живот, небрежно елегантен,

сляпата любов за своя спътница избра.

Един живот, нехаен и потаен,

пулсира буйно във вените на вечността.

 

Един живот без дом във къщи се завръща,

с отчаян шепот утрото прегръща.

Един живот - топяща се снежинка съща,

усмивката във бисерна сълза превръща.

 

Един живот туптящ с премръзнала надежда,

на страстите човешки станал жертва.

Един живот ограбен и ранен изглежда –

съдбата режисьор нелепа роля му отрежда.

 

И заедно с живота ний крещим

в безплътната прегръдка на греха.

И заедно с живота ний вървим

към дебрите потайни на смъртта.

 

27.05.2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...