Един живот, небрежно елегантен,
сляпата любов за своя спътница избра.
Един живот, нехаен и потаен,
пулсира буйно във вените на вечността.
Един живот без дом във къщи се завръща,
с отчаян шепот утрото прегръща.
Един живот - топяща се снежинка съща,
усмивката във бисерна сълза превръща.
Един живот туптящ с премръзнала надежда,
на страстите човешки станал жертва.
Един живот ограбен и ранен изглежда –
съдбата режисьор нелепа роля му отрежда.
И заедно с живота ний крещим
в безплътната прегръдка на греха.
И заедно с живота ний вървим
към дебрите потайни на смъртта.
27.05.2003
© Румяна Стоянова Всички права запазени