Замесен бях в онези нощви
и втасвах, под месалите, брашнян,
да бъда хлябът по Велики пости
на красотата – пленникът пиян.
Дали от дъхавата питка
с меда на детската – в часа – любов,
когато русата ти плитка
подръпвах – за усмивка-благослов?
Или в казармата по плаца
когато марширувахме във такт,
а Карандила в залез пращаше
на воеводите си кървав знак?
Дали от вихъра машинен,
прекрачех ли заводския портал,
припомнил ми за Брадистилов*
с решения му сложен интеграл?
Животът ни така извива
на стружки, в наредените врати
по слалома на крива нива,
вместо на шведска маса и парти.
Минава той като на лента
на киното ни в стария квартал,
накъсана, отприщва бента
на спомените, щедро Бог ни дал.
Не бих сменил и кадър даже
за днешния ви илюзорен свят.
Дамгосан със печат: „Прокажен!”,
край вас минавам като Крез богат.
_______________________________________
Брадистилов – известен математик, професор,
преподавал във ВМЕИ – София.
© Иван Христов Todos los derechos reservados