Замесен бях в онези нощви

и втасвах, под месалите, брашнян,

да бъда хлябът по Велики пости  

на красотата – пленникът пиян.

Дали от дъхавата питка

с меда на детската – в часа – любов,

когато русата ти плитка

подръпвах – за усмивка-благослов?

Или в казармата по плаца

когато марширувахме във такт,

а Карандила в залез пращаше

на воеводите си кървав знак?

Дали от вихъра машинен,

прекрачех ли заводския портал,

припомнил ми за Брадистилов*

с решения му сложен интеграл?

Животът ни така извива

на стружки, в наредените врати

по слалома на крива нива,

вместо на шведска маса и парти.

Минава той като на лента

на киното ни в стария квартал,

накъсана, отприщва бента

на спомените, щедро Бог ни дал.

Не бих сменил и кадър даже

за днешния ви илюзорен свят.

Дамгосан със печат: „Прокажен!”,

край вас минавам като Крез богат.

_______________________________________

Брадистилов – известен математик, професор,

преподавал във ВМЕИ – София.