i2na (Инна)
145 1101
15 nov 2007, 15:02

Живот на къси разстояния 

  Poesía
1100 0 15

А между нас е тихо.Толкова е тихо!

Делят ни необходени мълчания -

задънени пътеки между викове.

Живееме на къси разстояния,

за да привикнем. Будните ми нощи

говорят си по тъмно със луната.

Реалността из мислите ми пощи

пълзящите мечти за необятност.

А между нас е тихо. Срязаните цялости

в завивките кървят от недопасване.

В душите се рушат въздушни замъци

в отчаяния опит за порастване.

И гъста тишина надвисва сивкаво

през капките студена пот в очите ми -

животът ни е някак си измислен,

без логика..., пародийно трагичен...

А... между нас е тихо. Толкова е тихо...

Слухът е глух, а думите са неми.

И никой в тъмнината не настига

оставилия знаци преди него.

През купчини накъсани мълчания,

замръкнали в надеждата за близост,

живееме на къси разстояния.

... Животът ни, притихнал, се изнизва.

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??